5 камаран на седмицата: Параскева Радева

0

Професия/ Работа? – Експерт по обучение в IT компания

Представи се, кажи нещо за себе си? – Аз съм Параскева Радева, но всички ми казват Пипи – останало ми е от гимназията. Не знам какво е скука и свободното време просто не ми стига – обичам да творя с ръце, примерно да рисувам (на посредствено ниво, но това не ме спира), уча се да шия, понякога майсторя накити за себе си; в последно време се уча да програмирам. Много обичам да вървя пеша и често изминавам големи разстояния, вместо да ползвам колело или градски транспорт. Аз съм малко като акулите – те трябва да плуват постоянно, за да дишат, а аз пък имам нужда да вървя и/или тичам 🙂 Също така, съм типичен представител на зодия риби – каквото прочетете, е абсолютно вярно за мен 🙂

От кога бягаш? – От около 4 години и започнах благодарение на 5кмран

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun?  – Съвсем ясно помня първия път: беше през ноември и беше бягане, посветено на борбата с диабета. Мой приятел, който отдавна ходеше на 5кмран, ми предложи да отида с него на това тематично бягане. И понеже от години все отлагах да стана в събота сутрин да тичам с вас – въпреки многократните уверения на приятели колко е страхотно – тогава най-после се мобилизирах заради каузата с диабета. Никога не бях тичала толкова дълго, всъщност дори не знаех колко точно са 5 километра – звучеше страшно много и много страшно 🙂 Приех предварително, че ще се мре, и си обещах, че ще спра да си почина, само ако усетя че ми прималява. Атмосферата на бягането ме зареди страшно много! Берях душа по някое време, но усещането за още много хора точно като мен наоколо ме караше да не спирам, да направя още няколко крачки, после още малко, т.н. Най-много ми хареса приятелското усещане и това, че никой и нищо не те кара да се чувстваш изостанал – имаше млади, стари, закръглени, слаби, бързи, бавни, хора с малки деца в колички, хора с кучета, това страшно ме впечатли! Освен това – много хумор, музика, подкрепа на всяка крачка, никога не си сам. И помня как финалът изведнъж дойде, а аз очаквах да е много по-далеч и да не успея да го стигна, помня как непознати хора ми ръкопляскаха усмихнати, как ме поощряваха на метри преди това, беше толкова хубаво и топло всичко това, че цялата седмица не спирах да разказвам и нямах търпение да ми се случи пак. И всъщност еуфорията, която ме зарази тогава, ме държи до ден днешен  и смятам, че е най-страхотната инфекция на света и опитвам да я предавам на когото мога 🙂

Как 5kmrun промени твоето бягане? – О, най-важното е, че 5кмRun постави началото на моето бягане. И, разбира се, с времето донесе нова дисцпилина в живота ми – да ставам рано в събота сутрин с еуфория, за да отида да тичам с вас. Но 5kmRun ми донесе много, много повече – задвижи цял механизъм на взаимно свързани неща в живота ми: в началото беше съботното бягане; после постепенно започнах да се изкушавам да бягам и през седмицата; после започнах да обръщам внимание на храненето си; плавно започнах да проявявам интерес към други активности като йога, гимнастики и упражнения с тежести; постепенно започнах да се осмелявам да тичам в дъжд, студ и сняг и – за моя изненада – не умрях, а си подобрих имунитета! J (преди мислех такива хора за луди) Свикнах да не се отказвам и да не използвам неща като време и място като оправдание. Срещнах нови приятели, срещнах хора, които да ми дават мотивация и пример не само за спорт, а изобщо  – Калин Стоянов и Надя Младенова, видях как да си енергичен и здрав е по-хубаво усещане, отколкото много други. И така няколко години по-късно аз реално съм съвсем друг човек. И всичко това важи не само за тялото, а и за духа ми. Помня как по време на първите бягания още по средата на трасето започвах вътрешна борба със себе си да не се откажа, да не спра – никой няма да те упрекне, никой няма да разбере дори, но ако целта ти е да успееш и този път без нито миг почивка, продължаваш да се бориш с волята си и, когато финишираш, вълната щастие и удовлетворение от самия теб е велика! И точно тази воля започна да ми се проявява в други сфери на живота, а ужасно много имам нужда от нея, защото съм доста мечатателна и съзерцателна натура и обикновено ми липсва кураж да реализирам мечти и идеи. Бягането за мен е абсолютна метафора на самия живот.

Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? – В другото полукълбо, но по възможност без да ме гони нещо, които иска да ме изяде.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил/a? – Бих обявила бягане с дрескод „Облечи се като противоположния пол“. Или пък „Кич“. Или изобщо някакъв шантав дрескод, защото ще бъде страшно смешно да тичаме сред тълпа удивително облечени откачалки, станали събота сутрин, за да се потят и пъхтят, вместо да пържат блажено мекички в тиган олио 🙂

Личен успех или постижение с което се гордееш? Гордея се колко много научих за себе си през последните години – за волята си, здравето си, тялото си, външния си вид, каква машина съм всъщност и как самооценката ми и вярята ми в самата мен са на съвсем друго ниво, отлкото преди да започна да тичам и да се грижа за здравето си. Гордея се много и с това, че успявам да внеса подобна промяна в живота на други – много е удовлетворяващо.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? – Случи ми се докато бягам долнището ми да се свлича и трябваше да тичам, придържайки го за ластика с ръце, имах карикатурен вид.

Благодарим ти Пипи за това интервю, успех! 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)