5 камаран на седмицата: Пейо Кралев

0

Професия/ Работа? Маргинал-тулуп, ох грешка Проектант – конструктор на свободна професия. По цял ден седнал на компютър с голямо желание да се раздвижа.

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Пейо Иванов Кралев. Роден съм и живея в Бургас. На 41 години съм женен с едно дете (дъщеря на 11г.),куче и две котки, така да се каже щастливо семейство

От кога бягаш? Винаги от малък съм бягал, но само, когато играехме мач или на гоненица или криеница. Никога не съм бил много добър в тичането. Като дете до 6-ти клас бях доста дебел. По време на средното ми образование и после като студент тренирах само във фитнеса и рядко бягах. Все пак съм тинейджър от 90-те и всички деца тогава искаха да станат или културисти или каратисти, заради видео филмите. Когато завърших висшето си образование на 22-23г се прибрах  в Бургас, ожених се и започнах да работя на 2 места едновременно, като строителен техник през деня и като проектант вечер от 18,00 до 22,00часа. Спрях да тренирам, започнах да ям предимно вечер, по-много, понеже през деня все нямах време. Така на 26г.вече работех само като проектант по цял ден седнал и вечно гладен – резултат …  99кг + при 170см. височина. Не знам точно колко килограма “+” над 99 бях , понеже така и не се качих на кантара,  докато не започнах да поотслабвам пак.  Спазвах горе долу диета и станах 92-97кг. Докато станах на 30 и не разбрах че най-накрая ще ставам татко. Тогава реших че докато се роди детето ще стана пак 82кг. Започнах да ходя редовно на фитнес и започнах да тичам. За 9месеца отслабнах с 10кг.и станах 86. Тичането, обаче беше най трудното нещо от тренировките ми. Лесно се изморявах, не можех да тичам бързо и капвах след 10-15мин.лек джогинг. Въпреки това не се отказвах. И така до 2013г., когато прочетох “Родени да тичат” на Кристофър Макдугъл. Тогава благодарение  на книгата и интернет промених начина си на бягане. Така  от максималните 2км.за 15мин., които можех да пробягам само за две седмици вече тичах 5км.за около 30мин. От тогава бягам редовно.

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Един ден през ноември 2016г.както си тичах съботата в парка видях голяма група хора да се състезават. Включих се в групата стигнах до финала и там ги разпитах. Хареса ми идеята на събитието, организацията, харесаха ми хората и това че може вече да не тичам сам.

Така стигнах до първото в живота ми бягане на  5kmrun.  Чуствах се добре, отслабнал и подготвен. Но още на старта започнах да осъзнавам къде се намирам. С моите 170см. височина тези 80кг.изглеждаха ужасно много. Бях заобиколен от човешкият еквивалент на антилопи или газели, като тези в саваната. Слаби с високи, стройни тела. Облечени в тесни полепнали по тях клинчета. С крака приличащи повече на сламки, по които някак неестествено са поплепнали здрави мускули, кой от кой по-релефни и нацепени. Всички състезатели и мъжете и жените бяха със задници с размера на 50ст. и стегнати плоски кореми. Там бях и аз с височината и вида повече на табуретка, от колкото на бегач, със задник като къща и крака като на стар скрин (къси и дебели), да не говорим, че и „осмянката“ ми отпред приличаше повече на чантичка за кръста от колкото на релефен корем с плочки. И докато се усетя “Старт”. Множеството (имаше поне 100човека на старта) полетя напред. Аз си викам давай и се засилвам. Да дам… ама какво, задника ми се друса и имам чувството че за 500м.е надебелял поне още 5кила. Осмянката ми отпреде се мята на ляво на дясно сякаш наистина е чанта за кръста, та аз освен, че се мъча да се движа напред, се старая и да не залитна на страни, че току виж съм паднал в канавката. Иначе имам цел да приключа състезанието за под 25минути.

Гърч  и мъка. Само така мога да опиша тези 5км. Изпревариха ме хиляда човека(нищо че в състезанието участват около стотина). В сравнение с другите темпото ми е отчайващо, а аз давам най доброто от себе си дори дъх не мога да си взема. Не смея да се обърна за да не се укаже че съм последен или пък да не би да има още някой зад мен, който само това чака и да ме изпревари. Гърча се наближавам, движа се не спирам. Ето още някой ме задминава. Викам си “избирам си някой от предните, който ми се струва по бавен и с него ще се състезавам, ще изпреваря поне един човек”. Избирам си една жена с червен анцуг струва ми се по бавничка и сякаш изостава, пък и не е първа младост.  Ох пак ме изпреварват, вече дори не обръщам внимание мъже ли са или жени. И ето пак цяла групичка момчета тичат заедно и дори си приказват, докато ме изпреварват “А-А-А Мамка им поне да се бяха направили, че им е трудно.” Докато съм потънал в мисли, жената с червеният анцуг включи на 5-та и изчезна. Около 200м.преди финала има 50-тина метрово нагорнище и там ОООО НЕБЕСА няколко човека двама или трима се гърчат и са спрели да тичат просто си вървят. Това е изпреварих ги. Супер най-накрая със сигурност не съм последен. Мисля си добре е да не се отказваш. Излизам на финалната права, виждам насъбралите се хора. Почти стигнах, тогава зад мен чувам стъпки. Някой ще ме изпреварва. КАКВООО гърчих се до сега и баш на финала някой ще ме задмине НЕ. Превключих и като се засилих от къде ми дойде не знам (може би осмянката ми ме повлече), но той не можа да ме изпревари финиширах преди него.

Човекът, който ме мотивира за 5kmrun и за бягането като цяло е Милен Калчев. С него завършихме Brutus run 2019г.на 4-то място.

От както тичам установих, че това ми носи удовлетворение и някаква неописуема радост. Докато тичам а и след това. Харесва ми движението, бягството от грижите и мислите, пълното потапяне в настоящето, зоната където тичам без усилия. Особено след, като брат ми почина на 31.08.2016г. Тогава единственото нещо, което можеше да ме накара да изляза от вкъщи бе тичането, само то ме успокояваше и даваше желание за живот.  Винаги съм обичал да съм навън сред природата, обичам морето и обожавам планината. Тичането ми помага за всичко това.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Много ми харесва да си говоря с останалите бегачи за техники, диети , състезания  и всичко свързано с бягането.  Харесва ми да принадлежа към „глутницата“ на  5kmrun.

Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Тази година искам да направя едно  5kmrun Selfie на връх Мальовица в Рила. Още не съм решил кога но ще има едно и на райското пръскало. Освен това съм си поставил за цел да ида на 5kmrun във всички градове.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Нищо не бих променил, събитието е супер, организацията е супер и хората са супер.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Маратона в София 2017г. За 3ч.и 50мин., Трявна Ултра 2019г.и Пирин Ултра 2019г.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Най – забавно е, когато пием бира след финала, всички са едни такива доволни, щастливи и с приповдигнато настроение.

Накрая искам да благодаря на организаторите, защото това е страхотно събитие и го чакам всяка седмица с нетърпение. Благодаря ви приятели.

Благодарим ти и ние Пейо за това интервю, бъди здрав и успех.

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР