Професия/ Работа? Работя в областта „Права на човека“
Представи се, кажи нещо за себе си? На 44 г. съм от София, инат и то голям.
От кога бягаш? Първото ми бягане беше именно на 5 кмrun, но във Варна. Тогава пробягах първите си 5 км, с моята дъщеря. Никога не съм тичала и за мен беше голямо геройство. Не мислех, че изобщо ще повторя бягането, а камо ли бягането да стане мое хоби, да ми носи удоволствие и да заема голяма част от живота ми.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Това беше най-трудното, да се престраша и да застана на старта, заедно с много бързи и непознати за мен хора. Но някъде във Facebook ми се мерна събитие, наречено Blind run, организирано от 5kmrun. Идеята беше да помогнеш на човек със зрителни затруднения да пробяга трасето на 5 км. в Южен парк. Допадна ми каузата и с една приятелка решихме да се включим. В деня на събитието, обаче, се оказа, че бегачите са много повече от лицата със зрителни затруднения. И тогава Жоро предложи всеки от нас да „стъпи в обувките“ на другия и да се опита да избяга 5 км. със завързани очи. Аз реших да се пробвам. В момента, в който завързаха очите ми, загубих всякаква ориентация, не можех да помръдна, дори и крачка. Моята приятелка влезе бързо в ролята на водач и…стартирахме. Усещането беше много странно. Не виждах нищо, но пък чувах неща, които моята приятелка не чуваше. Казвах й да спрем да бягаме по улицата, защото ще ни блъсне кола, а тя отговаряше, че колите са далеч. А аз ги чувах все едно са до мен. Но благодарение на нейния напътствия финиширахме успешно. След финала реших да отида отново на 5kmrun, за да изтичам трасето, но този път с отворени очи. И така се започна. От една социална кауза, друга, та всяка събота на 5kmrun.
Започнах да тичам в бягания, организирани предимно с благотворителна цел. Запознанства с хора по тези събитие ме стимулираха да се включвам и в други бягания. Имаше доста дълъг период, в който смятах, че тичането по 5 км, един път седмично, е напълно достатъчно. Чудех се на хората, които след 5 км. правеха още една обиколка в южен парк, от къде намират сили. Аз след бягане бях като пребита. А сега след всяко едно бягане, имам сили да обърна света.
В един момент усетих, че искам да тичам още. Започнах да ставам рано и да тичам в двора на училището, близо до нас Въртях като хамстер в кръг, докато в един момент се престраших да изляза и извън двора на училището.
Истинската мотивация дойде след едно планинско бягане. Рязко от 5 км се включих в планинско бягане 28 км. След това вече, нямаше спиране. Но най-голямата ми мотивация е подкрепата на семейството ми и не на последно място на отбор „Лабрадор“. Никога не съм била отборен играч, но сплотеността на отбора ме мотивира да изисквам все повече и повече от себе си.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Направи ме много по организиран човек, извади ме от зоната на комфорт. Всяка събота, без значение, дали вали, дали е студено или горещо, да застанеш на старта си е предизвикателство пред самия себе си. Започнах да напасвам ежедневните си задачи спрямо бяганията.
Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Бяганията предпочитам да не планувам. Когато стана сутрин и тръгна да тичам дори не знам в коя посока да тръгна, оставям се пътят и краката да водят.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Нищо не бих променила. Организацията е перфектна. Наистина мога да кажа, че 5 кмрън е семейство.
Личен успех или постижение с което се гордееш? Гордея се, че съм постоянна в бяганията и че за по-малко от месец успях да подобря времето си с 1 мин. Гордея се с преодоляването на всеки един страх. Например как така ще бягам в дъжда, ами ако се намокря? 🙂 Е, намокрих се и дори на снимките се вижда как Людмил Николов ме замъкна на буксир до финала.
Аз не тичам за медал, за време или одобрение. Тичам защото ми харесва. Бягането искам да ми носи удоволствие, а не да се фокусирам върху него.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Всяко едно бягане е емоция, има нещо ново. На първото ми бягане на трасето в Бургас бях се настроила аз едно романтично бягане край морето. Действителността се оказа съвсем друга. Да се тича, лятото край морето съвсем не е толкова забавно. Беше много горещо, имаше насрещен вятър. Имаш чувството, че се влача по трасето и тогава ми хрумна мисълта да се откажа, просто да свия някъде, без някой от другите бегачи да разбере. Виждах вече спасителния изход и се засилих натам. Но в този момент усетих как един бегач ме настигна и ме хвана за рамото и каза: Не, продължаваш. Е, финиширах, успешно с нов личен рекорд за мен 🙂 Ето за това 5 kmrun е много повече от бягане – емоция, мотивация и приятели.
Благодарим ти Ради за това интервю, успех!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- XL Западен парк 2025 - 26 декември, 2024
- Печеливши + Регламент Годишни награди 5kmrun 2024 - 23 декември, 2024
- XL Северен парк 2024 - 19 ноември, 2024
