5 камаран на седмицата: Радостина Ангелова

Професия/ Работа? Завършила съм Строителство на сгради и съоръжения в УАСГ. Наскоро завърших обучение към една голяма софтуерна компания и започнах работа в сферата на програмирането.

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Радостина и съм на 28 години. Всеки, който ме познава знае, че много добре си отговарям на името – почти винаги съм радостна и усмихната, гледам позитивно на нещата и много трудно човек може да ме види ядосана или разстроена от нещо. Старая се да водя активен начин на живот. Освен бягането, много обичам да карам колело, да ходя на велоизлети и на разходки в планината. Обичам кучета, 3D пъзели, хубави книги, да пътувам – да посещавам различни места и да срещам нови, различни хора. Обожавам електронна музика в различните ѝизмерения, най-много транса, и обичам да ходя на партита.

От кога бягаш? Всъщност не съм бягала изобщо преди 5kmrun, ако не се броят задължителните нормативи в училище. В гимназията и първи курс в УАСГ тренирах тенис на корт. Започнах да бягам благодарение на 5kmrun. Първото ми бягане беше през 2013- тогава се включих, без дори да знам колко са 5 километра и завърших криво-ляво с редуване на ходене и подтичване. Хареса ми, но ми се стори ужасно трудно и остана в графа „ще пробвам пак някой път“. Повторих чак в края на януари 2015 и тогава много се запалих. Може да се каже, че оттогава бягам.

Какво ти харесва в 5kmrun? Харесва ми мотото „Всеки го може“ и че наистина всеки желаещ може да се включи без ограничения за възраст или ниво на подготовка. Също така ми харесва, че бягане има винаги – всяка събота без значение дали навън вали дъжд , сняг и т.н.

Организацията е много добра –всеки път с нетърпение очаквам статистиката и снимките от бягането. Обичам атмосферата преди и по време на всяко бягане, приятелите, чувството че принадлежиш към една специална общност.

Толкова много са нещата, които харесвам, че сигурно все ще пропусна да изброя някое – отборните бягания с отбора на Running Academy 1, XL – ите с красивите гледки, „Аплодирай следващия“, бяганията с кауза…

Как 5kmrun промени твоето бягане? Mоето бягане изцяло започна с 5kmrun. С всеки подобрен резултат се мотивирах все повече да ставам по- добра. Реалното подобрение дойде след присъединяването ми към Running Academy и благодарение на нашия треньор Петър Петров. В академията натрупахме знания и практика, които ни позволяват да подобряваме бягането си, да живеем по-здравословно и да се пазим от контузии. Научих и че е необходимо постоянство и търпение. Като резултат от тренировките съм в по-добра физическа форма, зареждам се с позитивна енергия и се освобождавам от натрупаното през деня напрежение.

Какво мислиш за доброволчеството? Благодаря на организаторите и на всички доброволци, които отделят от свободното си време, за да може „нашето си бягане“ да се случва. Трудно е да присъстваш и да не ти се прииска да побягаш. Засега само съм била веднъж с потника „последен“, но обещавам и аз да се включа като доброволец.

Ако ти си Главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Както повечето хора, които отговарят на този въпрос и аз ще кажа мъдрата мисъл, че нещо, което работи добре, не се пипа. Всичко е много добре измислено и направено и не бих променила нищо.

Какво представлява Успехът за теб? За мен успех е, когато човек се чувства добре и е удовлетворен от това, което прави. Вярвам, че когато откриеш за себе си правилните цели, към които да се стремиш, успехът винаги сам идва.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? На едно от XL бяганията спечелих от томболата една шапка, която реших, че ще ми бъде късметлийска и на следващия 5kmrun ще ми помогне да си подобря рекорда. Следващата събота застанах на старта – с шапката, чувствах се добре и даже си мислих, че бягам по-бързо от обикновено, към 4-тия километър вече си представях как съм си подобрила рекорда. Но се оказа, че е малко ветровито и шапката хвръкна назад. За момент си помислих – оставям я – нали гоня рекорд, обаче пък не може – нали ми е късметлийската, трябва да се върна и да я взема сега. Почудих се така известно време и когато се обърнах видях, че момчето което бяга след мен я е взел и ми я подава – беше като предаване на щафета. Не успях да си подобря рекорда, но финиширах с усмивка 🙂