5 камаран на седмицата: Светослав Николов

Професия/ Работа? Завършил съм Машинно-технологичния Факултет на ТУ-София, през далечната вече 1994 година. Трябва да отбележа тъжния факт, че по стечение на обстоятелствата (през деветдесетте години на миналия век заводите в България фалираха един по един) нямам и един работен ден като машинен инженер.

Повече от двадесет и пет години работя в сферата на висшето образование и науката, като от 2015 г. съм професор по „Приложна механика и биомеханика“. През този четвърт век защитих две дисертации – за „доктор“ и „доктор на науките“. Убеден съм, че на повечето хора това не им говори нищо. Асоцииран член съм на две водещи научни групи по Системна биология и биоинформатика в Университетите на гр. Ерланген и гр. Рощок, Германия.

Представи се, кажи нещо за себе си? Роден съм в гр. Търговище преди малко повече от 50 години. Там и завърших математическа гимназия. На 1 Октомври тази година се навършиха 30 години, от както живея в София. Семеен съм с две деца – момиче и момче. Със съпругата ми обичаме пътешествията, спорта и природата на България.

От кога бягаш? По време на моето детство, спортът беше поставен на специално водещо място в България. Организираха се безплатни групи по различни видове спорт. Всеки хлапак в началото на учебната година се агитираше от треньори по – футбол, баскетбол, хандбал, гимнастика, бокс, лека атлетика и др. Отчитайки факта, че по-големият ми с шест години брат тренираше лека атлетика –висок скок, аз в първи клас започнах също да тренирам – 60 метра и кросово бягане – от 1 до 2 км. Много добре си спомням 1976/77 година, когато се събираха необходимия брой печати върху три карти, с които се удостоверяваше че си бягал определен брой пъти по 1 км. Така накрая се получаваше една червена фланелка по пощата, която аз носих тогава с голяма гордост.

От четвърти клас започнах да тренирам и играя организирано баскетбол, и така до 5 курс в баскетболния отбор на ТУ-София. Във времето съм спирал да бягам за кратко, първите една-две години като се роди дъщеря ми и около година до защитата на първата ми дисертация.

След 2000 година за дълги периоди съм бил сам в Германия. Там мнозина от вас знаят какви хубави паркове и градини има. Отчитайки, че там бягането и въобще спортуването за здраве е на особена почит, ме накара да започна да бягам два/три пъти седмично по 40-50 минути. През 2007 г. така „запалих“ колегите от нашата група в Рощокския Университет, че се включихме в международния маратон на града като щафета от седем човека. Класирахме се на четвърто място от участващите от цяла Германия университетски отбори с време 3 часа и 33 минути. Спомням си как всеки през следващите дни на видно място в кабинета си беше сложил медала за участие.

Спокойно мога да кажа, че и двете ми деца израснаха на пистите в НСА (Национална спортна академия). През лятото почти всяка вечер сме там, а през останалата част на годината поне един или два пъти седмично. Съществува и почти 20 годишна традиция да бягам около обяд на първи Януари шест километра в НСА (ако съм в София) или другаде. Имало е и сняг, и голям студ, но ви уверявам удоволствието е голямо и си заслужава.

Какво ти харесва в 5kmrun? В личен план, това че ме зарежда с положителни емоции. Даването на възможност да си сред съмишленици е изключително важно. През изминалите вече над 5 години, от както се включих в тази инициатива, се запознах с хора от различни възрасти и професии. С мнозина от тях станахме добри познати и приятели.

В общ план ми харесва идеята, с която е възникнало 5kmrun бягането- да популяризира ползата от воденето на здравословен начин на живот чрез бягане и спортуване; да създава у младите навици за организираност, самодисциплина и способност да се преодоляват трудности; да е напълно безплатно. Не на последно място ми харесва, че отношението на организаторите към всеки участник е едно и също – позитивно.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Трудно ми е да кажа, какво се промени в бягането ми като техника и бързина след  включването ми към голямото “5kmrun семейство”. Може би това, че започнах да бягам на по-дълги дистанции от преди. Това ми даде възможност да пробягам последователно през последните три години полумаратонската дистанция на Софийския маратон.

Какво мислиш за доброволчеството? Напълно го подкрепям и приветствам. Армията на доброволците е съставена от хора дали сърцето и душата си за осъществяването на добри (полезни) дела в помощ на други хора, а това значи че битката (крайният резултат от това действие) ще бъде задължително спечелена. Тук е мястото да кажа моето голямо БЛАГОДАРЯ на организаторите и всеки един доброволец на 5kmrun, за всичко което са направили, правят и ще продължават да правят за „нашето си бягане”.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Това е може би е най-трудният въпрос от всички. В една уредена и добре подредена с вкус къща, трудно се променя нещо. Може би, първото нещо ще е да се опитам да осигуря една или две тоалетни на старт/финала. Сега съществуващата „партизанска практика” в близките храсти определено не е добра. На доброволец, който прави 10^то, 20^то и т.н. участие като такъв, бих дал възможност да даде старта на бягането, като публично преди това обявя името му. Бих приветствал хората бягащи с детски колички.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Гордея се с наградата на БАН „Марин Дринов” за най-добър млад учен до 35 години в областта на математическите науки по конкурса за 2001 г., връчена ми лично от Президента Първанов. Щастлив съм, че с делата и успехите си съм карал моето семейство и родители винаги да се гордеят с мен. Гордея се, че водещи чуждестранни учени използват мои резултати и цитират научните ми статии в техни трудове.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? За близо 190 бягания забавните случки не са една или две. Като най-смешна ми се е запечатала следната ситуация. Беше Декември или Януари 2016 г. Вече имах близо 50 бягания. Времето студено, силен вятър и сняг. На старта слагам една бейзболна шапка на главата и тръгваме. В началото на най-стръмното изкачване след 2^ри километър, вятърът духа точно насреща и набива снега в очите ми. Зад мен на около 20-30 метра чувам Павлин с усилена на максимум рок музика, а аз това него харесвам. Навеждам главата, така че козирката да ми пази очите, и започвам изкачване. Катеря, катеря и в един момент музиката зад мен я няма. Викам си, е браво че спря, сигурно нещо от снега е замръзнало! Поглеждам обаче напред и какво да видя, изкачил съм се доста нагоре от мястото, където се завива надясно по трасето. За тази случка винаги се сещам, когато минавам по тази част на обиколката и вътрешно си казвам – „А сега завиваме надясно”.

И за финал, бих искал да споделя и предложа за обсъждане следните идеи:

Групата на бягащите под 20 минути в Южен парк, около 20-30 човека, някак си остава според мен изолирана от останалите. Ако не са снимките от бягането, то не повече от 20 % от участниците биха познали някои от тези призьори. Някои от тях са активни състезатели. Гонят си техните резултати и основно точки от класиране за годишните награди. А нали основната идея на 5kmrun е да популяризира и прави бягането начин на живот за повече хора? В сегашния си вид бягането изхвърля хора (например, участник на 22 години с пълен брой бягания за календарната година, но с места на финала след 150-160) от участие в тази томбола. Добре е да се помисли, какво може да се промени.

Вторият момент е: за едни 5kmrun е състезание; за други здравословен начин на живот със състезателен елемент; за трети здравословен начин на живот и забавление. Сигурно има и други групи. Намирането на баланс между всички тях е много трудно, но все пак сме едно голямо (не италианско!!) семейство. В тази връзка предлагам два пъти годишно (например пролет и есен) да има бягане “Завърши преди шампионите”. За целта, автоматично от личния профил на всеки се взема най-доброто време за годината. Прави се класиране по него. Получават се следните групи: червена- под 17.59 мин. ; синя- под 18.59 мин. ; зелена- под 19.99 мин. Съответните бегачи от червената група са с червени ленти на ръката, от синята със сини, а от зелената със зелени ленти. На въпросното бягане, червената група стартира 5 мин. след общия старт, синята след 4 мин., а зелената след 3 мин. На финала точки освен за място на финиширане, получаваш и точки за време. Например: участник червена група- финиширал на 30 място– 70 точки, за време на 1 място – 100 точки, или общо 170 точки.

Благодарим ти Светльо за това интервю, успех:)

5kmrun