5 камаран на седмицата: Христо Копаранов

0

Професия/ Работа? Адвокат, съдружник в адвокатска кантора.

Представи се, кажи нещо за себе си? От повече от 10 години работя като адвокат и имам щастието да работя точно това, което харесвам и винаги съм искал. Едно от нещата, които мога да кажа за себе си е, че, когато си наумя нещо, рано или късно го постигам, колкото и време и усилия да отнеме. Вълнувам се и от актуални обществени теми и изобщо от обществения живот в страната, което често ме вкарва в дълги и понякога безсмислени дебати. Със спорт никога не съм се занимавал професионално, различни видове индивидуален спорт обаче винаги са ми били като хоби. Дълго време съм се занимавал с планински туризъм, като няколко пъти съм изкачвал и по-сериозни върхове. Освен туризъм, също така карам колело, а от 2-3 години станах доста активен и в бягането.

От кога бягаш? Отделни участия в планинско бягане съм имал отдавна, основно на някои от организираните състезания на Витоша. Активно почнах да бягам от есента на 2018 г. и оттогава взех участие в няколко пълни маратона (Барселона, Пловдив, Истанбул), както и няколко полумаратона  и ултрамаратона. Тази година бях планирал и още няколко участия, но за съжаление пандемията провали или отложи някои от тях. Разбира се, редовно участвам и в ХЛ-сериите на 5кмрън.

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? В интерес на истината започнах да бягам на 5kmrun случайно, но пък именно това ме запали и да започна да бягам активно по принцип. Първият ми път беше точно денят преди Софийския маратон през 2018 г., където се бях записал на късата дистанция от 10 километра. Два-три дена по-рано разговаряхме с приятел за маратона и той ме попита дали идвам на съботните бягания. Аз дотогава изобщо не бях чувал за 5kmrun и реших да дойда като загрявка преди маратона, пък и да видя какво е организирано групово бягане в парка. Бях изненадан колко много хора има и в началото си мислех, че всички са професионални бегачи и буквално ще се изложа и ще завърша на последните места. Тогава ми казаха, че единствения начин да съм последен е ако така ми пише на тениската. Приех това доста символично в смисъл, че резултатите в бягането зависят преди всичко от нагласата, с която човек тръгва.

И както се казва, „останалото е история“. Последваха над 50 бягания на 5kmrun на три различни трасета, в два града. Скоро ще пробвам и останалите трасета (Западен парк, Пловдив).

Как 5kmrun промени твоето бягане? Преди всичко с дисциплината. 5kmrun ми помага да преодолея оправданията си събота сутрин. А точно в събота сутрин понякога е трудно да станеш от леглото и да отидеш да тичаш. Понякога вали дъжд или сняг, или е студено, или колата е зарината или пък си се прибрал късно и не си се наспал. Лесното е да останеш в леглото или пред телевизора. Но точно тук 5kmrun много помага. Разбира се, дисциплината зависи от всеки от нас, но това, че го има организираното бягане в парка, е това малко побутване и стимул, който ме подтиква да се мобилизирам и да съм по-силен от оправданията (както се казва с един популярен хаштаг на известна марка спортни часовници:) ). Другото нещо, с което 5kmrun много ми помага е, че, тъй като става дума за едно и също трасе и за еднакво разстояние, лесно може да се следи как се променя формата, разбира се като се съобразят промените във времето или в моментната кондиция.

Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Например на плажа в Барселона. Или някой участък на планина. Хубавото на 5kmrun Selfie е, че може да се направи навсякъде и запазва усещането за общност, независимо къде е човек (командировка, почивка, на село). Единственото, което е необходимо е около половин час свободно време седмично и желанието да споделиш бягането си. В края на пандемията, когато парковете бяха отворени, но организираните бягания още ги нямаше отново, селфито беше адски полезно и стимулиращо. Но си признавам, че напоследък участието ми в селфито съвпада с основното бягане в събота или с част от някое друго бягане, като например на ХЛ трасе.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Организацията е много добра и не виждам нужда да се променя нещо съществено. Може би принципно бих правил още повече тематични бягания, посветени на различни каузи или със специални гости, независимо дали свързани с бягането или със съвсем странични неща. Например повече благотворителни бягания, които позволяват да се набират средства или да се популяризира дадена значима кауза.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Още не съм постигнал най-големия си личен успех. Но има няколко такива, с които съм горд. В бягането, такива са особено първият ми успешен маратон, който след 30-ия километър беше истинска мъка, както и после първото ми успешно завършване на Витоша 100 (последните 20 км от които с подут глезен), а година по-късно и успешното завършване на дуатлона там. Не говоря за някакви особено добри времена, а преди всичко за това да успея да преодолея умората, а понякога буквално и болката и да продължа състезанието. Затова всъщност моментът за гордост не е когато финиширам, а всеки от тези моменти, когато съм искал да се откажа, но не съм. Същото е и в кариерата, не само в бягането – професията ми е такава, че много често се налага да търпиш временни неуспехи или да се справяш с безброй усложнения. Ситуацията в България и състоянието на държавата и на правосъдната система е такова, че много често трябва наистина силна воля и упоритост, за да не се откаже човек и да стисне зъби и да продължи към целта. Затова намирам много общо между дългите бягания и работата си. Бягането много добре учи, че постоянството, методичната работа и упоритостта понякога са единственото, което прави разликата между неуспеха и успеха. Разбира се, няма да скрия, че винаги се гордея, когато финиширам след дълго бягане или когато финиширам с рекордно или добро време или когато след упорита работа спечеля дело. Особено, когато е имало някакви особени трудности преди успешния финал на състезанието или на казуса.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Едно от последните ми бягания беше във Варна, където по това време бях на море. На сутринта някои бегачи като ме задминаваха, шеговито казваха „следващия път по шорти, а не по дънки“. А истината е, че специално си бях взел на морето екип за бягане, именно за да участвам както подобава на съботното 5kmrun. Обаче на морето в петък вечерта излизахме и се оказа, че всъщност няма да има време да се прибирам до квартирата и да се връщам до Морската градина, така че там изчаках да почне бягането. Това ми беше и едно от най-тегавите бягания, но бях решил, че няма да го пропускам. Направих го от чиста проба инат.

Благодарим ти Христо за това интервю, успех!

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)