5 камаран на седмицата: Цветелина Дочева

Професия/ Работа? Работя като Бизнес анализатор в Сирма Бизнес Консултинг, IT компания, развиваща се във финансовия сектор.

Обичам работата си, харесва ми възможността да бъда в екип с истински професионалисти, от които винаги има какво да  науча; да участвам в проекти, в които се сблъсквам с разнородна проблематика; да срещам нови хора, които ме обогатяват, както и да работя в различни държави, което е невероятно предизвикателство. Динамичната работна среда те изважда от рутината на ежедневието, прави те адаптивен, разширява кръгозора ти и те учи на толерантност.

Представи се, кажи нещо за себе си? Аз съм огнена натура, устремена, неспокойна, търсеща,  мечтаеща, искаща. И любопитна.

Затова обичам да уча. Във всеки един смисъл на тази кратичка дума.  Има нещо завладяващо в откриването и разбирането на една непозната материя, която постепенно разгръща пред теб нови хоризонти.  И колкото повече неща научаваш, толкова по-интересно ти става.

Обичам живота, който ни дава друг вид уроци, макар че някои от тях ги осъзнаваме по трудния начин.  Но въпреки тях или точно заради тях, чрез житейския път, който извървяваме, изграждаме себе си, учим се да преодоляваме бариерите и ставаме по-силни.  Затова не ме е страх да се изправя след всяко преживяно разочарование  и не ме е страх да започва отначало.

Позитивна съм. Предпочитам да се концентрирам върху решението, а не върху проблема. И истински вярвам, че всичко може да се постигне, стига да имаш до себе си подходящите хора.

Винаги съм смятала, че не са важни броят на годините, които прибавяме към живота си, а животът, който прибавяме към годините си. Не искам да пропускам ценни мигове и с времето се научих да ги ценя, да ги създавам и да ги пазя.

От кога бягаш? Заради темпераментната ми натура, трудно мога да стоя мирна и дори ходя бързо. Обожавам да се придвижвам пеша. Но бягам от края на 2017 година и започнах в Белград. От любопитство. Бях с двама колеги, които се оказаха 5kmrun-ци. Толкова много ми разказваха колко е хубаво да бягаш и какво невероятно преживяване е, че аз реших лично да се убедя в това. И се оказаха прави.

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Да бягаш е едно, но да се престрашиш да бягаш организирано с много хора е различно. Знаех за инициативата, но все смятах, че не съм достатъчно подготвена за нея. А не исках да бъда последна.

Докато един ден в офиса не дойде Жоро. Запознаха ме с него и му казаха, че бягам, но не се решавам да отида на 5kmrun. А той ме погледна и с такава увереност реши, че не само ще се справя, но че и за осем месеца ще намаля времето си под 30 минути (нещо немислимо тогава), че не можех да не опитам. Тогава не повярвах на мотото „Всеки го може“, а на неговото „Ти го можеш“.

Бягането e начин да усетиш удоволствието от движението, да изхвърлиш напрежението, но най-вече да предизвикаш себе си. То е желанието да продължиш, въпреки умората, да убедиш себе си, че можеш повече и да надскочиш поредната бариера от няколко секунди. Един приятел ми каза, че е важно да не спираш, може да бягаш бавно, но да не спираш. И че ценното е да го правиш дълго време. А аз искам да го правя още много дълго време. И трудно ще се откажа. Както не го направих в самото начало, когато колегите ми се бяха уговорили да бягат в един прекрасен декемврийски следобед. Тогава сутрешното слънце отстъпи място на ужасен дъжд, който се обърна в сняг. Все си мислех, че ще отложим бягането заради влошените атмосферни условия, но до часа на срещата никой не спомена подобно нещо. Срещнахме се в студа и виелицата, аз с едни платнени маратонки за разходка, които станаха вир-вода след първата неизбежна локва и памучен клин, който се намокри още преди да започнем. Но реших, че няма да се откажа. И до ден днешен си спомням как бягах и ледените иглички на суграшицата се забиваха в лицето ми, как краката ми бяха мокри, беше ми студено, ушите ми замръзваха, но бягах, докато часовникът не отмери края на петия километър. И когато финиширахме, бях истински щастлива.

Как 5kmrun промени твоето бягане? 5kmrun промени не само моето бягане, а и цялостното ми отношение към груповото спортуване. Всеки един от нас го прави за удоволствие, но дори и без да го налагаме, групата ни мотивира. Тя събужда желанието да изпревариш този пред теб, а в същото време да не дадеш на този зад теб да те задмине. И това желание чертае нова граница на твоите възможности.

5kmrun промени толкова съботи. И всеки път ме кара ме в почивния ден да не искам да се излежавам, а да тръгна към парка. И да се усмихвам винаги, когато приближа старта и видя как прииждат хора от всички посоки, от всякакви възрасти, с различни занимания, но обединени от едно общо желание – да бягат. Всеки от тях намерил собствената си мотивация да го прави.

Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie?

Иска ми се да избягам пет километра боса, на твърд пясък, на брега на морето. На залез слънце. И след това да се бухна във водата.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Организацията е прекрасна, харесват ми доброволческите инициативи и включването и на най-малките.

Само бих раздавала фланелки на всеки 50 бягания. Много обезкуражаващо е от 100 да скочиш чак на 250.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Говоря свободно три чужди езика, оправям се добре с още два. Езиците разшириха не само общата ми култура. Те обогатяват постоянно знанията ми, помагат ми да преодолея пречките в общуването и най-вече благодарение на тях се запознавам с невероятни хора.

За мен е ценно, че съм запазила жизнеността си от младежките си години, ентусиазма, енергията си. И желанието си. Това ми помогна да избягам петте километра за 26.09. Знам, че за някои това може да е смешно, но аз измервам успеха си спрямо старта, който имах. И съм истински горда с него.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? В един от първите пъти щях да се изгубя по трасето, но бързо успях да догоня групата.

Опитвам се да агитирам повече хора за бягането и досега съм успяла да доведа осем човека. Обещавам подарък маратонки Найк или Адидас след десетото бягане. Много съм щастлива, че вече съм подарила три чифта.