5 камаран на седмицата: Явор Симеонов

0

Професия/ Работа? Адвокат

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Явор Симеонов на 47 години от гр. София. Завършил съм СПТУ “Карол Сверчевски“-София, а в последствие три висши образования последното от което право. Нямам брак, но имам две прекрасни деца (модерния феномен на времето). В професионален план вече повече от единадесет години, работя като адвокат и полагам усилия в оправяне на  проблемите на пострадалите хора. Обичам професията си и я практикувам с удоволствие. Винаги изпитвам удовлетворение, когато успея да защитя  напълно  интересите на хората, които са ми са се доверили. Спорта  едно време, (по мое време) беше безплатен и достъпен, затова като дете съм преминал през няколко видове спорт. Когато пораснах, времето ми стана по-малко или по точно –скъпо, затова спортът за жалост остана на заден план.

От кога бягаш? Странно, но аз НЕ обичам да бягам и в животът си съм такъв, но 5кмрън ми показа онзи далечен почти неуловим за мен в истинското бягане чар и сега вече, може би от скоро бих казал, че вече ми и харесва. Бягането наистина е един от хубавите спортове и не е лошо всеки според възможностите си да го практикува.

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? В края на 2017 г. един мой познат  ми спомена  в един съвсем друг тематичен разговор за организирано съботно бягане. След известно време отново ми спомена, като разпалено говореше за някакви времена и тем подобни за мен тогава непонятни неща и тогава, вече чувайки добре мястото и часът на старта, аз се появих с двете ми тогава все още хлапета в първата идваща събота. След това започнаха запознанства с различни хора, смях след тичането и така… до края на … 🙂 Спомням си, че при първото ми бягане, както поясних бях с двете ми тогава още хлапета деца и когато видях всъщност колко много хора са се събрали се притесних да не ги загубя. Мислех си „няма да го позволя, аз съм голям / не само в килограмите, ще им държа темпото“, даже се замислих дали няма те да се изморят на тази дистанция… е не стана така. След старта, децата се впуснаха с всички сили и аз след тях разбира се, да не ги и загубя в тълпата в един момент се почувствах като онези рекламните „лошите не феърплей“ зайчета, помислих си “давай – давай още малко и децата ще се уморят и тогава и аз ще си почина заради тях „. Е не стана така, аз се изморих и спрях, а и децата, въпреки желанието им да тичат ги спрях, за да не се загубят. След този мой  „летящ „ старт на 5кмрън, си дадох сметка, че е по-добре всеки да си тича със своето темпо е… молех няколко тичащи момчета (един от който се казваше Кларк от САЩ), все пак да ги наглеждат.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Как ме промени ли?! Не ме промени, а  ми измени/ преоткри виждането  за удоволствието  на  бягането и затова съм изключително благодарен.

Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Някъде с добра компания от 5кмрън приятели, а мястото …… то просто ще едно място..

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? За да променя нещо трябва да искам, да заема в случая вашето място, но аз не искам, но ако трябва да отговоря конкретно и ясно на въпроса. Нищо. Не защото няма да измисля нещо, а защото вие се справяте страхотно.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Личен успех е това, че вече открих чара на тичането.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? За смешни поне сега не се сещам конкретно, но забавна ми се случи преди точно три седмици. След като вече  открих чара на тичането и постигнах за моите възможности добро време.  Малко преди да финиширам, се засякох с един познат, когото попитах.. как се движим с времето, а той ми каза, че ако продължим с това темпо ще финишираме за около 26мин. Тогава аз се зарадвах на себе си, че отново затвърждавам постигнатото ,дори  накрая с  „пейсъра“ ми направихме финален спринт, но по обясними причини не видях показанията на официалния часовник. След финиширането дълго време не можех да си поема въздух и въобще и не установих постижението си. След финиширане се разбра, че нямам телефон и респективно няма как да се чекирам. Помолих едни от отявлените 5къмърънци Ангел  да ме чекне през неговия телефон и той с желание го направи. След това ,когато видях времето на финиширане над 32мин. се сетих за „ пейсъра ми около 26 мин“ и си помислих, че явно на човека му отбягва времето.

След две седмици случайно извън  5кмрън видях „пейсъра си -26 мин“ и му казах ,че е хубаво да си занесе часовника на ремонт, при което той с почуда  ми  отговори, че неговото време тогава  с мен е било 26:09 мин, а аз съм  завършил веднага след него. Тогава разбрах ,че някой с имена Ангел… ми е взел времето? :))). Не се сърдя на Ангел, няма и защо, момчето е много готин, напротив прибави ми една забавна случка в моя живот.

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)