Превод от Английски: Милена Фено
Професия/ Работа? Аз съм журналист по професия. Работя онлайн за регионален вестник в град Дъблин, а също работя и с Европейската комисия.
What is your occupation? I’m a journalist. I work online for a local newspaper in Dublin, and with the European Commission.
*You can see the full text in English after the end of the Bulgarian text:
Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Джак. На 59 години съм и съм от Дъблин, Ирландия. Женен съм за красива българка на име Моника, която е от Пазарджик. Двамата се преместихме да живеем в България през 2020 година. Харесва ми да живея тук заради прекрасната природа, Черно море, интересната ви история и предвидимия климат. Моника е прекарала по-голямата част от живота си в чужбина и е хубаво, че имаше възможност да се върне у дома и да е близо до семейството си. Аз съм спортен запалянко и съм горд член на Българския фен клуб на Лийдс Юнайтед. Освен това поддържам и международно членство към Bohemian F.C – моя местен футболен клуб в Ирландия. В България подкрепям отборите на “Хебър” по футбол и волейбол и ходя на мачове при всяка отдала се възможност.
От кога бягаш? Започнах да тичам преди около 6-7 години – първоначално беше само по бягащата пътека във фитнес залата като част от цялостната ми тренировка. Впоследствие започнах тренировъчен план като целта ми беше да пробягам 5км. Обаче все се контузвах и така многократно ми се налагаше да започвам отначало.
През 2017 един приятел ме покани да се включа в петкилометров крос в Дъблин, а след него започнах да бягам на Parkrun, което е доста подобно на 5kmRun. През 2018 година успях да пробягам първите си 10км в Панчарево. В края на 2018 пострадах от ишиас и тогава реших да помагам като доброволец в местнте Parkrun кросове в Ирландия. Благодарение на един български кинезитерапевт, тази година от март месец насам бягам без контузии.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Когато се преместихме да живеем в България, много се зарадвах да попадна на 5kmRun, защото ирландският Parkrun беше много важна част от живота ми.
Живея в Пазарджик, така че Пловдив ми е най-близкият 5kmRun парк. Гребната база и парк “Лаута” са превъзходни места за бягане.
Тичам главно, за да поддържам положителна умствена настройка. Най-добрият ми приятел се самоуби преди няколко години и бягането ми помогна да преодолея тази трагедия. Освен това вярвам, че е важно да се поддържаме в добро психическо и физическо здраве с напредването на възрастта. Хубавото на бягането е, че изникват все нови и нови предизвикателства, които подхранват мотивацията ми. Тази година, например, съм си поставил за цел да пробягам първия си полу-маратон, което се надявам да се случи на 30 октомври в Пловдив.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Много ми помагат другите бегачи в 5kmRun. Някои от тях са по-възрастни от мен, но въпреки това са по-бързи и в по-добра форма от мен. Те ми служат за пример. Силно съм впечатлен от факта, че има толкова хора на моята възраст, които обичат да тичат.
Пловдивските бегачи са много мили към мен, гледат да ми помагат и аз много се привързах към тях. В момента уча български и се надявам да дойде скоро денят, в който ще мога да разговарям с тях на собствения им език. Завързах добро приятелство и с друга английскоговоряща бегачка, Анна, и нейния партньор, Бърт.
Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie?
Повечето от моите Selfie бягания са в парк “Острова” в Пазарджик, но този ноември планирам да пробягам дистанцията 10К към Атинския маратон и планирам това да бъде моето Selfie за съответната седмица.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил?
Тъй като времето започна да захладнява, може би бих осигурил горещо ирландско уиски!
Пловдивският 5kmRun е перфектен така, както си е. Когато бях в Ирландия, вземах участие в провеждането на тамошните Parkrun и знам колко трудно се организират подобни събития. Според мен, събитията на 5kmRun тук се провеждат изключително професионално и са по-добре организирани от бяганията на Parkrun. Стартът е винаги навреме, резултатите се публикуват бързо, а снимките са винаги забавни и с високо качество.
Tи си един от „патроните“ (регулярните дарители) на 5kmrun! Какво те накара да станеш патрон и всеки месец, да изпращаш своя малка сума в подкрепа на 5kmrun?
Иска ми се да подкрепям още повече 5kmRun. Планирам да се включа в някои от XL-ите и смятам да си накупя още дрехи от фен магазина. Чудесно е, че 5kmRun се провежда безплатно, но за жалост всичко струва пари и е важно да оказваме финансова подкрепа, когато имаме такава възможност.
Личен успех или постижение с което се гордееш? От бегаческите ми постижения най-много се гордея с това, че основах Parkrun в затвора “Маунтджой” в град Дъблин. Много хора се озовават в затвора заради пристрастеност към наркотици или други неудачни житейски избори и ако им се окаже подкрепа в това да станат по-добри личности, това намалява шанса да извършат престъпление в бъдеще. Няколко пъти съм тичал в затвора и видях, че повечето от затворниците са свестни хора, които искат да водят нормален живот. Кросовете на Parkrun им позволяват да участват в някаква здравословна дейност и им дават пример за по-правилен начин на живот. Преди да ги освободят, на затворниците им разрешаваха да се включат в няколко от местните състезания на Parkrun като стъпка от подготовката за новия им живот.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания?
Провеждал съм безброй смехотворни разговори с бегачите, понеже българският ми е доста ограничен. Също така, миналата зима се изтърсих в калта в парк “Лаута”. Това пък беше смешно и забавно за всички, които тичаха зад мен!!
На първото ми бягане в Parkrun в Ирландия също паднах още на първите 300 метра и финиширах с окървавени колене. За беда, бягането се отразяваше от професионален фотограф и окървавената ми снимка цъфна в един от националните вестници на Ирландия!
Благодарим ти Джак за това интервю, успех!
5kmrun
What is your occupation?
I’m a journalist. I work online for a local newspaper in Dublin, and with the European Commission.
Please introduce yourself?
My name is Jack. I am 59 years old and I am from Dublin, Ireland. I am married to Monika, a beautiful Bulgarian from Pazardzhik, and we moved to Bulgaria in 2020. I love living here because of the wonderful nature, the Black Sea, the interesting history and the predictable weather. Monika has lived abroad for most of her life so it’s nice that she can come home and be close to her family. I am a sports fan and a proud member of the Bulgarian Leeds United Fan Club. I am also an international member of my local football club in Ireland, Bohemian FC. In Bulgaria I support Hebar in football and volleyball and go to matches as often as possible.
For how long have you been running?
I started running about six or seven years ago. At the beginning I ran only on a treadmill in the gym as part of my workout. Then I followed a training plan to run 5km. I got injured a lot and had to start again from the beginning many times.
A friend of mine invited me to run in a five mile race in Dublin in 2017 and then I began to run in Parkruns, which is very similar to the 5kmRun. My first 10k was in Pancheravo in 2018. I volunteered with my local Parkrun in Ireland after I became injured with sciatica later in 2018. This year, with the help of a Bulgarian kinotherapist, I have been injury free since March.
How did you decide to start running with 5kmRun?
I was very happy to discover 5kmRun when we moved over to Bulgaria because Parkrun in Ireland was a big part of my life.
I live in Pazardzhik so Plovdiv is my closest 5kmRun event. The Rowing Canal and Lauta Park are fantastic locations for running.
I run mostly to keep my mind positive. My best friend died from suicide a few years ago and running has helped me to cope with this tragedy. I also think it’s important to stay healthy mentally and physically as we get older.
There is always a new challenge in running to keep me motivated. This year my goal is to run my first half-marathon and I hope to achieve this in Plovdiv on October 30.
What effect has 5kmRun had on your running?
The runners at the 5kmRun in Plovdiv have helped me a lot. Some of them are older than me but they are faster and fitter. They are an inspiration. I am very impressed that so many older people like myself enjoy running.
All the runners in Plovdiv have been very kind and helpful to me. I love them all dearly. I am learning Bulgarian and I hope one day soon I will be able to speak with them in their own language. There is one English speaking runner called Anna and I have become very good friends with her and her partner, Burt.
Where would you love to/are planning to run a 5kmRun Selfie?
Most of my Selfies are in Ostrova Park in Pazardzhik, but I am planning to run 10k at the Athens Marathon in November and I will make this my Selfie for that week.
If you were the Director of 5kmRun next week, what changes would you make?
Maybe I would provide some hot Irish whiskey because the weather is getting colder! The 5kmRun in Plovdiv is perfect the way it is. I was involved with Parkrun in Ireland so I know how difficult it is to organise this event. 5kmRun is very professional and better organised than Parkrun in my opinion. The run always starts on time, the results are available quickly and the photographs are always good quality and fun.
You are one of 5kmRun’s patrons (donors)! What prompted you to become a patron and support 5kmRun with your monthly donation?
I want to support 5kmRun more. I plan to take part in some XLkm runs and I will purchase some clothing from the fan shop. It’s good that 5kmRun is free but unfortunately everything costs money so it’s important to support when you can.
Please share a personal achievement that you are proud of.
The running achievement I am most proud of is starting the Parkrun at Mountjoy Prison in Dublin. Many prisoners end up in prison because of drug addiction or bad life choices and if they are supported to become better people, they are less likely to commit crime. I have run in the prison a few times and most of the prisoners are good people who want to live a normal life. Parkrun is one way to get them involved in healthy activities and show them a better way to live. Before the prisoners are released they are allowed to run at a few Parkrun events in their local neighbourhood to help prepare them for their new life.
What is the funniest thing that happened to you during one of your Saturday runs with us?
I have had many funny conversations with runners because I only know a little Bulgarian. I also fell in the mud in Lauta Park last winter. That was funny for the people behind me!
During my first Parkrun in Ireland I also fell after about 300 metres and finished with a lot of blood on my knees. Unfortunately for me, there was a professional photographer at the event and this picture was in an Irish national newspaper.
Thank you Jack for this interview, good luck!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- 5 любопитни факта за сателит Шумен! - 16 ноември, 2023
- XL Северен парк 2023 - 14 ноември, 2023
- Бягаме с кауза: “Променяме диабета 2023“ - 2 ноември, 2023
