Професия/ Работа? Работя като програмист в МобиСистемс. До преди години програмирането беше почти ексклузивно запазена територия за мъже. Даже има един стар виц за жените-програмисти – кое било общото между тях и морските свинчета …? Ами нито са морски, нито са свинчета … 🙂 Това отдавна вече не е актуално и дамите-техничарки съвсем не са изключение от правилото и не – не пътуват с метли … 🙂
Представи се, кажи нещо за себе си? На 34 години съм, от София. Като дете съм тренирала всевъзможни плувни спортове – синхронно плуване, плуване, имам дори цяла една тренировка по водна топка 🙂 Басейнът беше вторият ми дом. „Спорт за здраве“ беше най-неразбираемото понятие за мен – тренираш за да се състезаваш, за класиране, за следващото републиканско! Нищо че на училище си с мокра коса и течащ нос, нищо че падаш от умора и учиш по нощите, а през деня влачиш сака от училище към басейна и обратно. За съжаление страдах от необратима липса на талант и спортно-състезателната ми кариера тихо и безрезултатно приключи когато дойде време за университета … Макар и вече да виждам, че не съм била права, си мислех, че мечтата на всеки бивш спортист е никога повече да не тренира 🙂 Речено-сторено – в мой любим спорт се превърна седенето на дивана – безкрайно релаксираща занимавка 🙂 Много лесно се губи форма обаче и е много лесно да се заблуждаваш, че бързо ще си я върнеш. Един ден просто осъзнах – така не може. Започнах да тренирам – какво ли не, първо по малко, после повече, в последствие – всеки ден, по два пъти на ден … Исках да се почувствам добре и това беше начинът. Ако не талант – то поне дисциплина не ми липсваше. Много ми беше трудно да се пречупя, че го правя за здравето и самочувствието си си, а не заради някое състезание или класиране.
Днес тренирам много – по-балансирано – но все пак – много. Тренирам всичко което ми падне – аеробика, тичане, плуване … Обичам да съм в такава форма, че тренировката да бъде най-приятната част на деня, а не задължение, което с триста зора да отметвам веднъж-два пъти в седмицата.
От кога бягаш? Започнах да бягам благодарение на 5kmrun. Покрай плувните спортове тичането за мен беше изключително неестествено. Преди три години обаче мой колега – инж. Станимир Денчев – ми разказа за това мероприятие събота сутрин в парка. Бях горе-долу в добра форма и заключих, че едни 5 километра с нищо не могат да ме впечатлят… Беше бягане по двойки и към края на първия километър буквално плачех и се кълнях в небесата, че никога повече няма да пуша! Към края на четвъртия километър се молех за кафе и цигара 🙂 Не можех да повярвам как 5 километра могат така да ме съборят. След финала седнахме за почивка и се започна …. Планове за тренировки, режими, постижения … Наричам това състояние – „да попаднеш в зоната“ – изведнъж имаш цел пред себе си! Как за еди-колко-си месеца ще сваля няколко минутки от времето си, как полу-маратонът ще е следващото постижение, а целият маратон – няколко месеца по-късно- ще е вече реалност. Е .. не стана точно така 🙂 5-те километра до ден днешен ме събарят и мечтаното време за 5км е още в бъдещето 🙂 Но не се отказвам – как?! аз? неее.. 🙂
Какво ти харесва в 5kmrun? Мои приятели са ме питали – добре де, ако ще тичам – защо да го правя с още 300 човека и то рано в събота сутрин? Който не е дошъл – не е разбрал. Това – без възражения – е най-страхотния начин да стартираш уикенда! Когато наближавам парка и виждам всички ухилени (и някои – леко сънени) физиономии – това мотивира! Да тичаш сам е ОК, но в потока от хора поддържаш значително по добро темпо, груповият ентусиазъм просто те повлича! Всяка събота – освен обичайните заподозрени – виждам и по някой престрашил се да дойде познат. Знам че от мен бегач няма да излезе, но пък да се състезаваш със себе си е не-по-малко забавно 🙂
Как 5kmrun промени твоето бягане? Никак, преди 5kmrun за мен бягане имаше само до автобуса. 5kmrun разкри бягането за мен. От известно време използвам стратегията да се залепя зад някого, за когото знам че е по-бърз от мен, но не много – колкото да подобря резултата си. Работи – признавам. Миналата година забелязах, че всеки път около третия километър ме подминава белокоса дама, която имаше навика да ме пита с искренo съчувствие в гласа дали съм добре (явно там някъде животът ме е напускал и съм изглеждала полу-умряла и със спешна нужда от линейка 🙂 Издирих я в класирането – оказа се, че това е небезисвестната Бойка Арсова. Следващите месеци бях залепена зад гърба и – може да съм била страшно досадна, но това смъкна повече от минута от времето ми 🙂 Искам тук да благодаря на госпожа Арсова, която много ми повлия, подобри темпото ми и вече гордо мога да заявя че оттогава не ме е настигала – нито на третия, нито на петия километър. макар че все още се озъртам да не би да прелети покрай мен 🙂
Какво мислиш за доброволчеството? Възхищавам се искрено на вас – организаторите, както и на всички доброволци, без които това събитие нямаше да съществува. Едно е да дойдеш сънен да се пораздвижиш рано сутрин в събота, друго е да го направиш часове по-рано и то без да имаш шанса самият ти да се включиш, просто за да можем аз и още 300-400 човека да се натичаме. Обещавам че и аз ще се включа в най-скоро време. Трябва да знаете че усилията ви не са незабелязани!
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Много ми хареса, мисля – не само на мен – тичането „наобратно“. Беше забавно да сменим посоката и да видим парка от една друга „гледна точка“ 🙂
За радост на всички събитието става все по-популярно, хората са все повече. Може би в София вече ни е малко тясно в Южния парк, а и някои мои приятели са споделяли че Южният им е далече. Ако се направи алтернативен старт в Западния парк първо малко ще се облекчи стартирането и хората няма да се препъват един в друг, а от друга страна за много хора ще е значително по удобно да тичат в Западния.
Все още не съм участвала в XL бягане, може би някой път ако стандартните съботни 5 километра се превърнат в 10км (2 обиколки) ще ми е по-лесно да се пречупя да си дам шанс 🙂
Какво представлява Успехът за теб? Успехът за мен преди време беше много лесно измерим – по-добро класиране, по-добра оценка, „потупването по рамото“ беше главна цел за мен. От години се старая да разсъждавам малко по-мъдро – успехът е да пребориш себе си. Да се пребориш със страховете си, с предразсъдъците си, със лошотията и наивността си, с мързела, с комплексите, да опознаеш и приемеш границите си, да живееш в мир и разбирателство със самия теб. Успех е да дадеш всичко от себе си, пък да става каквото ще. Успехът е да си доволен от себе си, без това да те спира да полагаш все повече усилия.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Преди година-две – непосредствено след финала на кроса по случай падането на Берлинската стена – фотографката Розали Стоянова правеше снимки на мен и отбора ми – МобиСистемс Руминг Тийм. Беше по време на инициативата за създаване на календар на 5кмрън със снимки на участниците. Тя ни напомни че не сме изпращали снимки и предложи просто да ни снима там – на място. Настана „кифленска“ тарапана на тема кой колко хубаво и представително изглежда, добре ли е облечен, „ама чакай да застана ей така, че съм по-хубав от тука“ и така …
Седмица по-късно получаваме съобщение от наша съотборничка с линк към видео-репортажа за събитието и интервю с победителя – Симеон Велков. Към линка получавам и мистериозното съобщение – „превъртете на еди коя си минута и гледайте внимателно!“. Реших да не превъртам, гледам си съвестно интервюто на Симеон и в един момент зад кадър се чуват истерични възгласи на познати гласове
– „Къде ми е червилцетооооо!!!!“
– „Добре ли ми изглежда косатаааа?!?!?“,
– „Не мърдай да се огледам в очилата ти бреее!!!“
Ето как аз и отбора ми попаднахме в национален ефир без да подозираме 🙂
Ето и адреса на репортажа: http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/103496?page=3
А ето и адреса на една весела история от фонда на „организаторските ни 5kmrun гафове“, развила своето невероятно действие, именно на това бягане:
Мария благодарим за това интервю, бъди все така свежа и позитивна… 🙂
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- „ABO Pharma XL Щафета 4 х 3 х 2.5“ - 24 септември, 2026
- XL Кремиковци 2026 - 23 август, 2026
- XL с. Кътина 2026 - 16 юли, 2026
