Предстои да се запознаем с общите тренировъчни принципи, които ще ни помогнат да получим по-дълбоко разбиране за начина, по който тренировките се отразяват на нашия организъм.
1. Тялото реагира на стреса
Има два основни вида реакции на човешкия организъм към стреса – остра и хронична.
Пример за остра реакция е тази, която бихте преживели ако изведнъж станете от мястото си, излезете навън и бягате до следващата сграда.
Пулсът ви се учестява, обема изтласкана от сърцето ви кръв се увеличава, също както дихателната ви честота, дълбочината на вдишванията и кръвното налягане. Освен това мускулите ви чувстват някаква умора.
Ако извършваме това действие (бягането до съседната сграда) редовно ще предизвикаме хроничната реакция (тренировъчния ефект).
Тренировките провокират промени в тялото, които с течение на времето ви позволяват да извършвате действието (в нашия случай бягането до съседната сграда) с по-малък дискомфорт (вероятно по-бързо).
Мускулите, с които извършвате действието стават по-силни и потока кръв към тях е увеличен.
Тялото реагира на стреса, като постепенно с течение на времето се адаптира към него и в следствие на това можем да ставаме по-бързи и по-издръжливи.
2. Специфичност на тренировките
Организма реагира на натоварването в зависимост от акцента, който поставяме в тренировките.
Ако тренираме бягане, то ние развиваме органите и мускулите, които участват по време на бягане и чрез тренировките, които правим ние развиваме различните системи по различен начин.
Ако бягате предимно с ниска интензивност , ще развиете главно своята обща издръжливост.
Ако включвате редовно и тренировки с по-висока интензивност, ще развиете и своята скоростна издръжливост.
Ако включвате и силови и експлозивни тренировки, можете да развиете и своята бързина.
Принципът за специфичното влияние на тренировките може да ни е полезен при избирането на алтернативни тренировки, които да ни помагат в бягането.
3. Претрениране
Когато се подложим на повече стрес, отколкото организмът ни за дадения момент може да понесе говорим за претоварване.
То се изразява с негативните реакции на организма при всяко натоварване , най-често с преумора, травми, и по-слаби постижения, тъй като това е предпазен механизъм на организма, чрез който се избягват по-сериозни увреждания(хронични травми, хронични заболявания).
За да се избегне претоварването е редно да се подхожда разумно към увеличаването на натоварванията, и да се включва така необходимата почивка, която служи за възстановяване на организма от стреса.
4. Персонални възможности
Всеки човек, който тренира от скоро е забелязал как бягането му става по-лесно и леко или е увеличил издръжливостта си за кратък период от време.
Когато тренирате по-продължително във времето ще усетите, как прогресът ви намалява като темп, а идва и момент, в който постигате определено ниво и се задържате на него.
Това е така наречено „плато“, което е сигнал на организма.
От една страна този сигнал може да значи, че тялото се е адаптивало максимално към натоварванията, на които е подлагано, и за да се увеличи нивото му на тренираност, трябва да бъде подложено на по-голямо натоварване (като обем или като интензивност).
От друга страна може и да е сигнал за достигнат моментен лимит на възможностите.
Причините могат да бъдат най-различни – прекомерен психически стрес, липса на време за качествена подготовка, липса на условия.
Отделно от платото, всеки човек има граница на своите възможности – тя е много условно понятие, но когато се доближиш до предела си, започваш да подобряваш постиженията си с цената на много труд в тренировките и много отдаденост към спорта.
5. Поддържане на тренираността
Този принцип гласи, че достигането на едно ниво на тренираност е съпроводено със значително повече труд и тренировки, отколкото е поддържането на вече постигнатото ниво.
Оттук следва да предложим на всеки, който проявява интерес към бягането и иска да има прогрес при практикуването му, да тренира по възможност поне 3 пъти седмично, но като разпредели натоварванията равномерно (например понеделник, сряда и събота, а не в три поредни дни, последвани от 4 дни почивка).
За реален и осезаем напредък е редно да се тренира от 4 до 7 дни седмично, а с нарастване на възможностите, тренировките могат да стават с по-голяма продължителност, или с по-голяма интензивност.
Автор: Димитър Ал. Димитров
Даниел Павлов
Вярвам, че той трябва да служи като цяло за личното развитие на спортуващия, а не само за подобряване на физическото му състояние.
Latest posts by Даниел Павлов (see all)
- Ние сме със Suunto, Иван Сираков също! - 30 юли, 2015
- Запознай се с Иван Сираков - 22 юли, 2015
- 15-те тренировъчни съвета на Нютън и Ноукс – втора част - 23 март, 2015
