[message_box title=“Аз бягам без травми“ color=“red“] В рубриката „Аз бягам… без травми“ физиотерапевтът Калин Стоянов ще развие и представи темата по-достъпно, обстойно и в дълбочина. Освен това, той е на разположение за вашите въпроси, коментари и дискусии.[/message_box]
В последно време паметта ми изневерява. Забравям важни неща, като това да изключа котлона. Но пък помня факти, като например, че пактът Молотов – Рибентроп е сключен на 23 август 1939г. в Москва и че в публикацията от преди 2 седмици (тази за плантарния фасциит) обясних накратко за кривата на еластична деформация. Е, днес е моментът да добавя нещо към нея.
Когато разглеждахме тази крива, дадох пример с ластик, който сме хванали и опъваме. В първата фаза, ластикът се разтяга и когато го пуснем, се връща към първоначалния си размер. Във втората фаза се наблюдава пластична деформация и при пускането на ластика той не успява да върне началната си дължина и остава видоизменен.
Третата фаза също е ясна, тогава се стига до скъсване на ластика или казано с други думи до счупване. Днес все още не е моментът и няма да говорим за тези счупвания, ще се насочим към фазата на пластична деформация.
За разлика от ластика, тъканите в човешкото тяло имат способността да се регенерират и съответно по този начин да се адаптират към приложеното върху тях натоварване. Всяка структура го прави по свой собствен начин, ставите увеличават обема си, мускулите увеличават силата си, а костите стават по-здрави. За да имат обаче възможност да се адаптират, на структурите им трябва време, когато не им го предоставим се появяват така наречените overuse injuries или на български – травми от пренапрежение. Стрес фрактурите са може би най-добрият пример за подобна травма.
В следствие на повтарящо се натоварване върху една и съща зона (каквото има при бягането) се появяват малки пукнатини в костта. Най-често се засягат костите обременени с тежест, а именно тези на долния крайник и конкретно тези на ходилото и подбедрицата, но не са редки случаите на стрес фрактури в бедрото и таза (особено при хора занимаващи се с бягане и скачане).Не са изключени и фрактури на други места. Всичко зависи от практикувания спорт или активност, аз например съм се сблъсквал с доста стрес фрактури на горния крайник при работата си с гимнастици.
Симптомите на стрес фрактурите са обичайните: болка, повишена чувствителност в зоната и оток.
Болката в началото е едва забележима, но с времето започва да се усилва до степен, трудна за понасяне. Обикновено тази болка е придружена от повишена чувствителност в конкретна точка, а понякога, и от оток на същото място. Симптоми, които доста наподобяват някои други травми в областта на ходилото, съответно можем да кажем, че и профилактиката е с приблизително еднаква насоченост и е свързана предимно с промени в тренировъчния процес. От гледна точка на рехабилитацията и възстановяването обаче е важно разграничаването на стрес фрактурите от травми в други тъкани. Тоест е важна правилната диагностика. Тя може да бъде извършена с ЯМР (ядрено магнитен резонанс) или рентген. Разликата между двете, освен цената, е че първото е по-чувствително и може да „улови“ стрес фрактура още в началото (първата седмица) на появата на болка, докато за рентгена ще трябва да се изчакат няколко седмици, преди да може да се види нещо.
За да не тръгнете като д-р. Хаус да правите ЯМР за всяка малка болка в стъпалото, ще повторя, че профилактиката, а до известна степен и лечението в началния период, при стрес фрактура или друга травма са приблизително еднакви и включват основно промяна на натоварването и оставяне на зоната да се възстанови и адаптира!
Причини за появата на стрес фрактури
Има няколко фактора, освен спорта, които могат да допринесат за появата на стрес фрактури, като например:
- Пол – появата на стрес фактури при жени с нередовна или отсъстваща менструация е по-вероятна
- Проблеми в стъпалото – хора с паднал или висок свод са по-податливи към стрес фрактури
- Слаби кости – при състояния, като остеопороза, е по-вероятно да се получи стрес фрактура
- Предишни стрес фрактури – статистически погледнато, хора, които са имали или имат стрес фрактура са с по-голям шанс за повторна такава
- Недостиг на хранителни вещества – липса на витамин D и калций
Както при други травми, при неправилно лечение на стрес фрактура, може да се стигне до хронична болка и съответно до проблеми в други области на тялото. Консервативното лечение (понякога с обездвижване или употребата на патерици) в повечето случаи е достатъчно и много рядко може да се стигне до операция, за да се подсигури лечението на фрактурата, в случай, че тя е в зона със слабо кръвоснабдяване.
Следващата седмица ще разкажа за възпаленията на ахилесовото сухожилие и по-конкретно за болестта на Север, което предполагам ще е интересно на всички родители, които имат спортуващи малчугани . Дотогава помнете, ако усетите болка в стъпалото (и не само), която с времето се усилва, първото нещо, което трябва да направите е да промените, намалите или спрете тренировките, а ако това не помогне е най-добре да се консултирате със специалист за уточняване на диагнозата и правилно лечение.
Калин Стоянов
Latest posts by Калин Стоянов (see all)
- За свободата, тоалетните, диарията и кучетата на Павлов - 16 ноември, 2017
- Какво можем да научим от урината си? - 9 ноември, 2017
- Преди бягане: да ядеш или да не ядеш? - 26 октомври, 2017