За всеки, който следи представянето на българските спортисти по-изкъсо, е ясно, че леката атлетика е един от най-успешните у нас, дал ни много поводи за радост и гордост – петима олимпийски шампиони и десетки други медалисти от световни и европейски първенства на открито и закрито. По-голямата част от тези успехи са постигнати в секторните дисциплини и в късите бягания, но има един човек, заради когото името на България присъства в хрониките и на средните и дългите бягания. Става дума за Даниела Йорданова – двукратна бронзова медалистка от световни първенства (на открито в Осака’07 и на закрито във Валенсия’08) и от европейското в Гьотеборг’06 и носителка на 7 национални рекорда. Даниела постига най-големите си успехи на 1 500 метра и държи най-добрите постижения в България при дамите на 2 000 (5:35.85), 3 000 (8:30.59), 5 000 (14:56.95) и 10 000 метра (32:40.23), както и тези в зала на 1 500 (4:04.19) и 3 000 метра (8:47.45).
Първите си стъпки в леката атлетика Даниела прави в родния си град Сливница през 1987 година, когато е само на 11. След като вижда, че пианото, народните танци и акробатиката не са за нея, тя попада в групата на първата и треньорка Йорданка Филипова, която малко по-късно и предлага да отиде в спортното училище в Самоков. Според Даниела това е една от най-важните насоки, която е получавала през живота си. В спортното училище неин треньор е Драголюб Спасов, а след завършването му Даниела започва да работи с Димитър Василев, под чието ръководство преминава цялата и активна състезателна кариера. Както сама посочва, и тримата и треньори са се появявали в живота и в точния момент и без тях е нямало да постигне големите си успехи на пистата.
В началото на кариерата си Даниела има афинитет към по-дългите бягания и някак логично след серия от силни резултати поставя националния рекорд на 5 000 метра. Това се случва на едно от първите и големи състезания – Олимпиадата в Сидни през 2000 година. Там тя заема десетото място с впечатляващия резултат от 14 минути 56 секунди и 95 стотни, като липсата на опит и попречва да е с поне 3-4 места по-напред.
Даниела Йорданова (299) по време на полуфинала на световното в Осака през 2007 година/AP
Един от най-големите си успехи обаче българката постига на следващата Олимпиада в Атина. Целият сезон’04 е много силен за нея, като сред постиженията и са четвърто място на световното в зала в Будапеща и победа в европейската купа на нациите. Няколко месеца преди Игрите обаче Даниела получава тежка травма в левия глезен. Въпреки нея, тя продължава да тренира и дава все по-добри времена на любимите си 1 500 метра. По-малко от две седмици преди Олимпиадата обаче травмата и се влошава, а докторите са единодушни, че е нужна операция заради некрозирала част в сухожилието. Това обаче не спира Даниела и тя застава на старта. След като преминава сериите без особено напрежение, на българката и предстои полуфинал, който тя определя като „най-кошмарното състезание в кариерата ми“.
„Не допусках никакъв вариант да не бягам, още повече, че вече бях там и решението беше взето – да бягам на обезболяващи. Преди това обаче трябваше да пробвам на тренировка дали ще се получи. Не мога да кажа, че се чувствах идеално, но това беше единственото решение. След втората обезболяваща инжекция на полуфинала се чувствах замаяна и финалният ми спринт не беше на нужното ниво, което доста ме притесни и реших, че ако искам да се представя добре на финала, трябва да бягам без обезболяващи. Не знаех как би могло да стане, но през времето, което ми оставаше до финала, непрекъснато си повтарях, че ще бягам без обезболяващи. И тук предстои най-интересното: няколко часа преди финала легнах да си почина, болката продължаваше да е силна, но когато станах, като по чудо нея я нямаше. Вървях и не вярвах на случващото се. Не казвам, че болка изобщо нямаше, но тя беше толкова незначителна, че по никакъв начин не повлия на представянето ми. По-скоро неувереността, която чувствах след полуфинала от направените в два последователни дни обезболяващи инжекции, и не дотам добрата ми позиция преди последни 100 метра ме лишиха от спечелването на медал. Въпреки че не спечелих така желания медал, съм много горда и щастлива, защото се борих до край и дадох всичко от себе си, което прави момента още по-незабравим“, разказва Даниела.
Даниела Йорданова (1292) по време на Олимпиадата в Атина
И до днес Даниела изпитва смесени чувства от това състезание. От една страна е страхотно и представяне, увенчано с лично постижение от 3:59.10, от друга е разочарованието, че такъв резултат би бил достатъчен за златен медал във всички без 3 олимпийски финала в историята на дисциплината и във всеки друг от 1996 година насам.
Видео от финала на 1 500 метра в Атина, определян от мнозина като най-силния за всички времена, може да видите тук.
Постиженията на Даниела Йорданова през годините. В жълто са националните рекорди
В крайна сметка в следващите години упоритата работа на Даниела се възнаграждава и тя печели три бронзови медала от големи първенства, превръщайки се в един от най-успешните български атлети за всички времена. Към момента отличието и от световното в Осака през 2007 година е последният медал за България от планетарен форум на открито.
Днес, далеч от светлините на прожекторите, Даниела е посветила свободното си време на семейството, кучето си и на детската си страст народните танци, а от края на миналата година прави и първи стъпки в треньорството.
снимки: Личен архив
Георги Крумов
Latest posts by Георги Крумов (see all)
- Даниела Йорданова: България скоро отново ще има успехи в бягането - 16 март, 2016
- Даниела Йорданова – притежателката на седем национални рекорда - 1 март, 2016
- Да обиколиш Земята с бягане - 24 януари, 2016
