“Никой тестван няма да даде положителни резултати… Химиците винаги ще печелят.”
Това заяви в интервю за runnersworld.com само преди дни Джон Кук, американски треньор по лека атлетика, който е бил част от програмата за подготовка на атлети в Орегон, чийто ръководител е Алберто Салазар. В началото на юни ББС публикува скандални разкрития за Салазар и трениращите в Орегон и ги обвини в системна употреба на забранени субстанции. Обвиненията засегнаха, макар и засега непряко, олимпийския, световен и европейски шампион на пет и десет хиляди метра Мо Фара, чийто треньор е именно Салазар.
Обвинените от ББС Гелън Ръп (вляво), Алберто Салазар (в средата), както и Мо Фара (вдясно)
Според 73-годишния Кук, който е бил част от програмата между 2003 и 2005 година, начините за заобикаляне на допинг контрола са много и това, че даден атлет никога не е бил хващан с допинг, далеч не означава, че той не използва забранени препарати. Един такъв пример е спринтьорката от близкото минало Мериън Джоунс, която, макар и никога да не бе уловена при стандартните тестове, бе принудена да върне трите си златни медала от Олимпиадата в Сидни, след като си призна, че е взимала допинг.
Темата за употребата на допинг е мръсната тайна на спортистите, която периодично излиза на бял свят, взема по някоя жертва и след това отново минава на заден план. В тазседмичния материал ще ви припомним за някои от най-големите допинг-скандали в спорта.
Първо обаче откъде идва терминът „допинг”?
Според една от версиите думата идва до южноафриканското dop, означаващо една от стимулиращите напитки, приемани преди началото на окултни ритуали. Според друга думата идва от холандското doop – метод, чрез който разбойници изнудвали жертвите си, давайки им тютюн и семена от татул, които причинявали халюцинации и обърканост.
Едни от най-ранните сведения за използването на допинг варират още от 19 век. Тогава изключително популярни били състезанията, в които целта било да се измине възможно най-голямо разстояние в рамките на няколко дни пеша или с колело. По тази причина част от състезаващите се взимали нитроглицерин, който подобрявал дишането им, но водел до сериозни халюцинации.
В първата половина на ХХ век се появяват анаболните стероиди, които придобиват широка популярност в бодибилдинга, вдигането на тежести и в колоезденето. Сред другите забраненени вещества, използвани от атлетита, са стрихнин, виал, бензедрин, метандростенолон, роникол, станозолол, модифинил и хормон на растежа.
Източна Германия
Илона Слупианек – единственият атлет от ГДР, хванат някога с допинг
Един от първите големи допинг скандали в леката атлетика изплува на бял свят в края на 70-те години на ХХ век, когато германската лекоатлетка Ренате Нойфелд, една от най-добрите хърделистки в ГДР, заявява, че системно е бил карана от треньорите си и под наблюдението на Щази да приема забранени вещества, заради които тялото и започнало да се променя – получила лицево окосмяване, спрял и цикилът и т.н.
Малко преди тези разкрития гюлехвъргачката Илона Слупианек дава положителна проба за анаболни стероиди на състезание в Хелзинки, заради което е наказана за една година. Тя е единственият атлет от ГДР, който е бил хванат със забранени вещества, макар в последствие редица спортисти от страната да си признават за употребата на всякакви неразрешени препарати, а все още над 200 бивши състезатели да водят дела за нанесени щети върху здравето им от приемания допинг.
По данни на антидопинговата лаборатория в Дрезден, всяка година в ГДР са били правени по 12 000 теста на атлети, но така и никога никой не е наказан за употреба на допинг.
Бен Джонсън
Бен Джонсън пресича финалната линия на Олимпиадата в Сеул
Финалът на 100 метра в Сеул през 1988 година е може би най-запомнящият се спринт на Олимпийски игри поне през ХХ век. Бен Джонсън печели титлата, поставяйки невероятния за времето си рекорд от 9,79 секунди. Три дни по-късно обаче титлата и рекордът му са отнети, след като канадецът се проваля на допинг теста, а освен това се разделя и със златото си от световния шампионат година по-рано. В кръвта и урината му са открити високи нива на станозолол, а в последствие Джонсън си признава за използването и на други забранени субстанции, сред тях и хормон на растежа.
Златният му медал е връчен на Карл Люис, който завършва втори, но след години Люис също признава, че е бил един от стотиците американски атлети, които са използвали допинг. По данни на Олимпийския комитет на САЩ, изнесени през 2003 година, между 1991 и 2000 година 100 атлети са се провалили на тестовете за различни видове допинг и не е трябвало да бъдат допускани до участие на Олимпиади, но това се е случило. Сред тях фигурира и името на Люис.
Шест от осемте състезатели във финала на 100 на Олимпиадата в Сеул в даден момент от кариерата си са дали положителна проба за допинг.
Ланс Армстронг
Ланс Армстронг спечели 7 титли от Тур дьо Франс, но всички те му бяха отнети
Може би най-известният случай на голям шампион, уличен в употреба на допинг. След като в средата на 90-те Армстронг се преборва с рак на тестисите, американският колоездач се завръща по-силен отвсякога. Той печели 7 поредни издания на Тур дьо Франс между 1999 и 2005 година, но в последствие е лишен от всички тях, след като става ясно, че е използвал еритропоатин (ЕПО).
Подозренията за използване на допинг падат върху Армстронг още през 2005 година, когато френският спортен ежедневник „Екип” излиза със статия „Лъжата Армстронг”. Американецът дълго време отрича обвиненията, но в крайна сметка си признава за употребата на ЕПО, както и на хормон на растежа през 2013 година в Шоуто на Опра Уинфри след серия признания на хора от екипа му, че той наистина е взимал забранени вещества.
Лабораторията БАЛКО
Мериън Джоунс дори лежа в затвора, защото излъга под клетва, че не е използвала допинг
Още един от големите скандали в американския спорт – създадената през 1984 година лаборатория в Сан Франциско в началото функционира като магазин за добавки. С течение на времето обаче БАЛКО се разраства и започва да предлага на клиентите си препарати, които са забранени. Сред тях са ЕПО, хормон на растежа, модафинил, тестостеронен крем, както и тетрахидрогастринон.
Разследването на властите в САЩ срещу лабораторията започва през 2002 година, а сред най-известните спортисти, ползвали услугите и, са лекоатлетите Мериън Джоунс, Тим Монтгомъри, Дуейн Чембърс, Кевин Тот, Реджина Джейкъбс, Джон Макюин, Мелиса Прайс, бейзболистите Джейсън Джамби и Бари Бондс, както и състезателят по американски футбол Бил Романовски.
Скандалът с щангистите в Сидни
Скандалите в българските щанги почти не минават без намесването на името на Иван Абаджиев
Няма как да не споменем и щангистите от националния отбор, когато става дума за допинг. Скандалите около тях в последните десетилетия не стихват, като най-големият от безспорно е този от Олимпиадата в Сидни през 2000 година. Тогава Иван Иванов, Севдалин Минчев и Изабела Рифатова трябваше да върнат медалите си, след като в пробите им бе открит фуроземид, за който от щаба на нашите се оправдаха, че е попаднал случайно. Този случай обаче не бе първият подобен за треньора Иван Абаджиев. На Олимпиадата в Сеул Митко Гръблев и Ангел Генчев дават положителни проби, заради което на отбора ни не е позволено да участва в останалите категории.
Скандалите около допинга в спорта винаги са изключително зрелищни, но те не са чак толкова чести, колкото предполага да бъдат. Защо обаче истината стои неразкрита и кой има полза от това скандалите да излизат периодично и със стара дата са въпроси, чиито отговори трябва да се търсят на най-високо ниво в Световната антидопингова агенция и Междунардония олимпийски комитет. Възможно ли е спортът бъде чист откъм препарати, или е в природата на хората да търсят заобиколни начини, за да печелят? Може би Джон Кук е прав – химиците винаги ще печелят.
Георги Крумов
Latest posts by Георги Крумов (see all)
- Даниела Йорданова: България скоро отново ще има успехи в бягането - 16 март, 2016
- Даниела Йорданова – притежателката на седем национални рекорда - 1 март, 2016
- Да обиколиш Земята с бягане - 24 януари, 2016
