Държавната шампионка в маратона Милица Мирчева, която ви представихме наскоро (тук и тук), продължава подготовката си за предстоящия европейски шампионат по крос-кънтри, който ще се проведе пред декември в Иерс, Франция. В момента Милица се намира в Кения, откъдето разказва за живота и бягането в африканската страната, мека на средните и дълги бягания.
Очевидно интересът към кенийските бегачи е голям. Факт е, че те са номер 1 на всички големи състезания в дългите дистанции и това поражда голям интерес. Защо?
Вече посещавам Кения за трети път – по няколко месеца, затова ще ви разкажа това, което всички искате да чуете.
Едва ли има по-прекрасно и подходящо място в света, което ще ви подготви за бягането.
Нека започнем от надморската височина, на която са родени и живеят . Бегачите тренират на около 2000-2500м н.в. , като най-високата точка в Кения е 5199м!!! За ползите от височинната подготовка няма да споменавам, предполагам почти няма бегач, който да не е чувал за тях.
Освен това Кения е пълна с гори и черни пътища. Асфалтът определено е лукс – може да го откриете само по най-главните пътища и в най-големите градове. С други думи, кенийците имат най-добрите и щадящи терени за обемните тренировки, които правят. Когато тичате по мека настилка (трева, кал, черни пътища), подобрявате значително функцията на глезените си и запазвате краката си от контузии, които може да получите от прекалено натоварване на твърди терени.
Храната? Ако има рай на плодове и зеленчуци, той е тук! А това значи и много, много витамини. Замислете се само: тази бедна страна взима всичко в най-чистия му вид от природата. Няма химикали и вредни субстанции за организма. Това е и една от причините кенийците да нямат проблеми с рака, диабета и много други болести.
И не на последно място – начинът им на живот. Това е борба за оцеляване, което е самата истина. Замислете се, ако живеехте на място, където технологиите и електронните комуникации са толкова скъпи, че трябва да имате солидна сума пари, за да си ги позволите; ако живеехте в малка къща от кал или ламарина, където дюшекът ви е най-голямата екстра, а гардеробът ви е само във вашето въображението, какво щеше да е вашето най-голямо удоволствие?
Аз ще ви подскажа – да излезете и да бягате! Защото това би било единственото ви разнообразие и удоволетворение. Ако искате да ядете, ако искате да имате обувки, ако искате да живеете под покрив.. ще трябва да се потрудите… и то здраво. Защото населението на тази държава е 45 милиона, от които дори не искате да знаете колко са бегачите.
И така, казано накратко, добра храна, изключителни условия за бягане и невероятен стимул да се бориш с оцеляването.
А ние, „белите“, си имаме всичко и нямаме нужда да воюваме за живота си. Храната ни е лоша, условията за бягане наполовина разрушени от напредъка на нашата цивилизация, а бягането не ни е на живот и смърт. Ако искаш да бъдеш истински бегач, трябва да си готов да живееш за бягането, да знаеш какво слагаш в организма си и да тренираш качествено. Защото много хора тренират много, но само единици го правят умно.
снимки: AFP, bgathletic.com, getty images
Георги Крумов
Latest posts by Георги Крумов (see all)
- Даниела Йорданова: България скоро отново ще има успехи в бягането - 16 март, 2016
- Даниела Йорданова – притежателката на седем национални рекорда - 1 март, 2016
- Да обиколиш Земята с бягане - 24 януари, 2016
